Защо да гласуваме за НДСВ? Четиво за колебаещи се избиратели.

[Аспарух Панов]

Предлагам на вниманието ви един предизборен анализ за предимствата на НДСВ пред конкурентите си от ЛИДЕР и Синята коалиция. В много съкратен вид той бе публикуван в рубриката „Лични” на днешния (3.7.2009) брой на „24 часа”.

Според последните социологически проучвания трима политически атлети бягат плътно рамо до рамо към финала на изборния маратон на 5 юли. Това са Синята коалиция, НДСВ и Лидер. Без съмнение те излъчват сходни политико-икономически послания, имат значително припокриване на целевите си групи и представляват класически пример за политически конкуренти с почти еднаква електорална подкрепа. Нещо повече, според политическите наблюдатели и тримата участника в битката имат шансове поединично, по двойки или тримата заедно да участват във формирането на следващото правителство. Ако все още не сте направили своя избор, ако се колебаете за кого да гласувате, за Синята коалиция, НДСВ или Лидер, аз горещо Ви препоръчвам – гласувайте за НДСВ! Ето и моите аргументи:

Да започнем със сравнението на двойката НДСВ – ЛИДЕР. Тук предимствата на НДСВ много по-лесно се доказват, особено ако използваме спортната терминология, с която започнахме. НДСВ просто бяга по правилата, докато ЛИДЕР от самото си създаване до ден днешен ги нарушава, като използва допинга на контролирания корпоративен вот. Или ако се върнем към езика на политиката – ако прескочи 4% бариера това ще е първата парламентарна партия-мутант в България от началото на демокрацията, създадена на чисто корпоративна бизнес основа. Какво прави Новото време в тази компания, ще попитат колебаещите се избиратели, изпитващи носталгия към НДСВ от 2001г. Отговорът не е труден – дали ще бъдат със Симеон Сакскобургготски или Христо Ковачки, за „новите” лидерчета в „Лидер с Новото време” няма значение. Те нямат ценности, имат само интереси. Затова ако искате нормален живот по правилата, ако искате да не се връщат партийните организции и партийните секретари по месторабота от времето на комунизма, ако искате да гласувате свободно, без да се страхувате за заплатата си и работното си място, ако искате „прелетните птици”, които ви предадоха вчера, да не ви предават и утре, ако искате да живеем в „европейска”, а не в „бобовдолска” демокрация, гласувайте за НДСВ. Всеки глас е от значение, както се убедихме от европейските избори.

Така стигаме до двойката НДСВ – Синя коалиция. Тук сравнителният анализ е много по-сложен. Те са най-симпатичните участници в тези парламентарни избори, смятам ги за главните положителни герои на българския преход и много се надявам да ги видя след изборите в общо коалиционно мнозинство. Познавам и СДС, и НДСВ достатъчно добре – и отвътре и отвън, и отгоре и отдолу, и отпред и отзад, и отблизо и отдалеч. И по време на победи, и по време на поражения. А и гражданското общество, и бизнесът достатъчно добре познават приемствеността между правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобргготски в започването (1999) и успешното приключване на преговорния процес (2004) за присъединване към ЕС. Същото важи за евроатлантическата интеграция и членството на страната ни в НАТО, както и за успешната икономическа политика на двете правителства. Това обаче не е достатъчно за колебаещите се избиратели, които следят много внимателно кампанията и се ориентират главно от фактори от личностен, политико-културен и поведенчески характер. И тук именно са съществените разлики между НДСВ и Синята коалиция.

Без съмнение НДСВ превъзхожда значително сините в областта на политическата култура и поведение. Достатъчно е само да сравним двете предизборни кампании. „ВРЕМЕ Е ЗА ДОБРИТЕ” е мотото на кампанията на Синята коалиция. От гледна точка на политическата философия това послание е мегаломанско и носи в себе си тежък махмурлук от многократните поражения. Бог да ни пази, ако „добрите” в България се подкрепят само от около 7% от избирателите. По презумпция този лозунг е черно-бял и означва само едно – ние определяме кои са добри и лоши, ние сме „добрите”, другите са „лошите”. Нещо повече, Синята коалиция ни връща целенасочено към поляризацията от началото на прехода, когато добрите са от СДС и лошите от БСП. Добре, но тогава „добрите” се подкрепяха от 50%, а сега само от 5%. Къде са другите 45%, уважаеми сини политици? И как ще управлявате с други партии, например с Бойко Борисов? След като вие сте добрите, той какъв е? Лош ли е? Трябва все пак да го идентифицирате по черно-бялата си скала.

Да не говорим за неочаквания поне за мен арогантен език на кампанията на сините. „Да им бием шута, да ги изритаме” крещят неистово те, а очите им излъчват „неземна доброта”. По своята простотия този тип агитация може да се сравни само с безумния клип на БСП „Костов го направи с Балкан, ще го направи и с пенсиите”. Не знам други членове на Европейската народна партия, които да „изритват” политическите си противници. Те просто ги побеждават на избори с аргументи и политики. В този смисъл лозунгите на НДСВ от типа „Европа ни чува” и „НДСВ е за живот по правилата” имат съвсем друго излъчване и носят съвсем различни послания. Съчетани с позитивния, модерен европейски език на кампанията на НДСВ, те са израз на една непозната на сините политическа култура. За съжаление синият провинциализъм в политиката може би не личи отвътре, но отвън се забелязва много добре.

Предимство има НДСВ пред Синята коалиция и с личностния си потенциал. Характеристиката „НДСВ – европейското лице на България” изобщо не звучи нескромно. Колкото и масирани справедливи атаки да бяха отправени към тройната коалиция, еврокомисарът и министрите на НДСВ продължават да се ползват със симпатия и подкрепа, особено сред избирателите с по-високо образование. Те не само постигнаха реални успехи в своите сфери на дейност, но и нямат нищо общо с корупционните скандали и злоупотреби с евросредства. Тук става дума и за заместник министри, и парламентарни секретари, и областни управители, и т.н. „Да ги изритаме” крешят „добрите”, но аз ще помоля колебаещите се избиратели да се замислят, че приемствеността в европейската политика се базира на компетентност и натрупан управленски опит. Да не говорим за депутатите. Един Минчо Спасов например, се ползва с много по-голям авторитет и симпатия и от двамата вътрешни министри на БСП, взети заедно. Разбира се, когато говорим за личности, трябва да си припомним, че НДСВ успя да реши личностните си противоречия преди две години, докато при сините тези проблеми са перманентни. Това също е от значение при обективния политически избор.
И така стигаме до конкретния елементарен въпрос – в кои области на политическата практика „добрите” от Синята коалиция са по-добри от „лошите” от НДСВ, на които трябва да се бие шута.

• Може би в коалиционната си политика. Та СДС не се ли коалира с БСП оше през 1990 г. Какво беще правителството на Димитър Попов? Било експертно, дрън-дрън. Това си беше чиста проба коалиционно правителство с ясни политически отговорности. И „най-добрият” от „добрите” беше министър на финансите в това правителство. Чест прави на СДС, че тогава пое тази коалиционна отговорност и спаси България от глад. По същия начин 15 години по-късно, с участието си в тройната коалиция, НДСВ гарантира членството на България в ЕС. Тук е мястото да си припомним най-голямата стратегическа грешка на СДС в неговата история – отказът да участва в управленска коалиция с НДСВ през 2001г. Ако това беше станало, всичко по-нататък щеше да протече по друг начин. Първо БСП нямаше да спечели президентските избори, второ – имаше всички шансове да загуби и парламентарните през 2005 г. Трябваше да минат осем години, за да разберат сините смисъла на коалиционната политика. Днес, през 2009 може да има коалиция с ГЕРБ, а през 2001 – с НДСВ не можеше. Щеше да бъде много смешно, ако не беше толкова тъжно.
• Може би в изкуството на политическия компромис. Президентът д-р Желев бе единственият лидер на СДС, който владееше това изкуство и търсеше възможно по-широкото мнозинство за реализиране на националните интереси. След разпъването му на кръста, трябваше да минат 15 години, за да се заговори отново за възможни компромиси в политиката на сините. И днес за съжаление, СДС не е още в състояние да разбира и оценява дори елементарния език на политическите жестове. Та нали ако не беше НДСВ, синята коиалиция никога нямаше да намери мнозинство за внасяне на избирателния закон в конституционния съд. И децата дори разбраха, че НДСВ е корективът в това правителство и не трябва да се поставя под един знаменател с коалиционните си партньори, само сините не го разбраха, защото те са „добрите” и имат друга ценностна система.

До изборите остават няколко дни. Най-важното е да отидем да гласуваме. Всеки глас повече повишава легитимността на бъдещето управление. Аз лично ще гласувам за НДСВ, надявам се и вие да го направите. Не че не вярвам в европейските ценности и възможности на СДС, но като коалиция ми се струват прекалено непредсказуеми. А НДСВ ми предлага конкретна и изпитана либерална политика, и то европейска, с която ми внушава доверие. И нещо повече. Те не „изритват”, а приобщават. В сравнение със Синята коалиция, НДСВ нямат претенции да бъдат „добрите”, те са просто „различните”. И на мен като либерал това много повече ми допада.


София, 1. юли, 2009 г. Аспарух Панов


В статията си изрзявам личната си политическа и гражданска позиция и по никакъв начин не ангажирам германската фондация за свободата „Фридрих Науман”, за която работя в момента, както и политическата партия НДСВ. Нещо повече, тъй като се отоплявам от ТЕЦ „София”, който все още не е собственост на Христо Ковачки, зявявам, че вотът ми на 5 юли няма да бъде контролиран.