Странни мисли на събуждане - 3

[Аспарух Панов]

Вчера „екологичната кауза” отново попадна, макар и за кратко в предизборното полезрение на медиата. Рзбрахме, че „Зелените” ще подкрепят партия ГЕРБ за парламентарните избори. Какви „зелени”, кои „зелени”, колко на брой „зелени” не беше много ясно, но очевидно ставаше дума за тези, които още се идентифицират с Александър Каракачанов. Него го познавам от началото на прехода, без съмнение е упорит и жилав политик, но никога не съм го свързвал нито с чистата природа, нито с чистата политика. Участвал е с партията си във всички възможни и невъзможни предизборни коалиции, СДС (1990), СДС-либерали (1991), ДАР (1994), ОНС (1997) и коалиция за България (2005). Единственият му опит за самостоятелно явяване (на европейските избори 2007) завърши трагично с 0,5% от гласовете или около 9 900 гласа. И все пак, ако покрай това сътрудничество, една голяма партия като ГЕРБ се ангажира със „зелената тема”, ще бъде от полза за всички ни.

Каракачанов обаче, е само поводът за едно по-голямо задълбочаване в темата. Опитвам се да следя поне европейския екологично-политически дебат и съм с доста противоречиви впечатления. Зелените в политиката отдавна са загубили чистата си (лява) зелена девственост, базирана на екологията, социалната справедливост и пацифизма и не винаги успяват да запазят авторитета си на безкомпромисни защитници дори на чистата околна среда. В цяла Европа зелените партии, пък и много от екологичните НПОта често са наричани „продавачи на мечти за чиста околна среда”, които кога наивно, кога преднамерено попадат в клопките на различни лобита, а понякога направо целенасочено обслужват различни икономически интереси. Тяхното време вече преминава и те започват да залязват и по една друга причина - светът се променя много бързо, заливат ни глобални проблеми като изчерпването на ресурсите, кризата с питейната вода, промените в климата, обезлесяването и какво ли още не. Решаването им изисква огромен политически, финансов и научен капацитет, нужен е конснесус на много високо ниво, така че екологичната тема става вече задължителна за програмите на всички политически партии.

От тази гледна точка чест прави на НДСВ, не само че е поставила „зелената тема” като един от приоритетите в предизборната си програма за живот по правилата, но е включила и значителен брой водещи „зелени политици” в избирателните си листи. Модерен европейски подход е точно либералните партии да се занимават с екологичните въпроси и устойчивото развитие, защото точно те търсят и намират баланса между запазването на околната среда и необходимостта от значителен икономически растеж. Нещо повече, НДСВ разполага и с много широки европейски контакти, които допълнително разширяват „зелената му компетентност”.

И така стигаме до най-тъжната част от „зеленото” ми есе – ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ СИНДРОМ на Зелените в България. Защо да гласуваме за самостоятелни зелени партии, на границата на единия процент, когато те не само че не са в състояние да се обединят помежду си, но и допълнително се разцепват в навечерието на избори. За какво да говорим, когато „зелените политици” в листите на НДСВ са от „Зелена партия – Българските зелени”, а нейният председател Александър Каракачанов с някакви други „зелени политици” от същата партия подкрепя ГЕРБ. Може би, ако ГЕРБ и НДСВ хипотетично участват в една коалиция, и „зелените” отново ще намерят общия път...

И накрая няколко думи за политическа партия „Зелените”. Запознах се с тях индиректно, когато техни представители се заселиха в „Хомо Политикус”, социалната мрежа за политика, в която и аз имам удоволствието да участвам. Те публикуват редовно предизборните си материали, клипове, протестни писма и програми. Чета ги с огромно удоволствие, защото са изпълнени с нови идеи, с хумор, с идеализъм и с голяма доза наивност, разбира се. Красиви, очарователни млади хора, само дето не можеш да разбереш какво изграждат – политическа партия или интелектуален клуб. Живеят си в един паралелен свят, въпреки опитите си за медийно присътвие. И за какво не могат да работят зедно с другата зелена партия, ми е трудно да разбера, въпреки че се досещам. По едно време щях да ги помисля наистина за „новите девствени” в българската политика. Ако не беше съпредседателят им, дългогодишният ми приятел от романтичното време преди 20 години – екологът Петко Ковачев. Както казват македонците, той е „стар лисец” и е сигурно не по-малко субективен от Сашо Каракачанов, но на другия полюс на политическото пространство. Точно толкова субективен съм и аз, разбира се, поради което разчитам на вашето сизхождение, когато четете поредните ми хаотични размисли. Ако имах два гласа, може би щях да дам емоционално единия на ПП „Зелените”. Но тъй като имам само един, ще го дам на НДСВ (със зелените си кандидати от другата партия). Ще го направя рационално, защото НДСВ ми предлага реална либерална политика, и то европейска.