Странни мисли на събуждане - 2

[Аспарух Панов]

Тази сутрин ме събудиха птичките. Замислих се за нелеката съдба на прелетните птици – и в буквален, и в преносен смисъл. И тъй като съм наркотично зависим от политиката, по асоциативен път веднага стигнах до моите стари познайници и в определени моменти дори приятели, уважаваните кандидати за народни представители в 41-то Народно събрание Емил Кошлуков и Борислав Великов. Как така точно те, точно за тези избори, прелетяха заедно в точно това корпоративно гнездо „ЛИДЕР”? Какво ги свързва, първо двамата помежду им, и второ двамата - с много едрия бизнесмен Христо Ковачки? Дали става дума за същите общи (либерално) демократични ценности, които ги свързваха с НДСВ и личността на Царя. Едва ли.

Искаме промяна! Този рефрен звучи патетично от всички радио и телевизионни клипове на ЛИДЕР, изписан е във всички техни вестникарски реклами и билбордове и неслучайно ни кара да се чувстваме, че сме попаднали много виновни в изповедалнята на Биг Брадър. Всички искаме промяна, но все пак какво конкретно ни предлага тази нова, толкова обещаваща формация ЛИДЕР?. За да не дразня повече Емил и Борислав, които много харесвам (по-точно харесвах), използвах като източник на информация публичните изяви на странния господин Красен Кралев. Не го познавам лично, но ме респектира с богатата си биография. Той очевидно е спойката между Новото време и Христо Ковачки, или по-точно между американската и руската школи в глобализиращия се свят.
Искаме промяна! И тя се състои в следните няколко фундаментални послания:
• За първи път в световната история миньорите ще бъдат вече „десни” в ценностната си ориентация
• В колкото повече партии и коалиции е участвал един политик, толкова по-високо ще се котира в мажоритарната скала на публичната политика
• След двадесет години демократични напъни предстои връщането на партийните организации по месторабота. Работодателите (собствениците и директорите) ще бъдат и партийни секретари, и отговорници за броя и вида на бюлетините в избирателните урни. В областта на енергетиката този процес е почти завършен.
• След като в продължение на двадесет години се опитваме да разсечем гордиевия възел между бизнеса и политиката, ЛИДЕР (вече не сам, а с Новото време) пледира за директното навлизане на работодателите чрез собствени партии в политиката - в местната власт, парламента и првителството. Оттук нататък руският олигархичен модел е само „на една ръка разстояние”. Само че, тъй като сме независими и сме членове на ЕС, а освен това сме и малка страна, българският модел няма да бъде „руски”, а „бобовдолски”.

До тук с иронията! Надявам се искрено в разума на избирателите, които разбират, че „исканата от ЛИДЕР промяна” ни връща там, откъдето тръгнахме преди 20 години. А може би и по-далече, чак от другата страна на Черно море.