Социална мрежа за политика
Службите, които слухтят - мирно пред Конституцията
Това е моя статия, публикувана във в."24 часа" от 27 март 2009 г.:
Стана ясно, че повече от 330 хил. разпечатки от мобилни телефони за около 40 хил. лица са ползвани от МВР без разрешение от съда.
Вече се чуха няколко дежурни "успокоения" от депутати, които минават за "специалисти" по специалните служби. Според тях нямало законова забрана за подобни посегателства. И още - не било нарушаване на тайната на кореспонденцията, ако хора от службите ползват въпросните разпечатки, тъй като от тях се разбирало само, че два телефонни номера са контактували. Било същото според тях като едно обикновено писмо, изпратено по пощата, на което всеки виждал кой е получателят.
На всичкото отгоре МВР отново поиска да има безконтролен достъп до комуникациите на гражданите в интернет. Тази порочна логика рязко трябва да се отрече! Има най-малкото три неща, с които трябва да сме наясно.
Първо, конституцията изрично забранява да се накърнява не само тайната на кореспонденцията, но забележете - "и на другите съобщения" (чл. 34).
Пак там се казва, че това може да става само при две условия: а) да има разрешение на съдебната власт; и б) това да се налага за разкриване или предотвратяване на тежко престъпление. Също в основния закон е прогласена неприкосновеността на личния живот (privacy) - чл. 32. Не само какво, а и с кого говориш по телефона или в интернет е част от конституционната защита, прогласена в тези разпоредби.
Второ, конституционната защита "и на другите съобщения" дори и при най-стеснително тълкуване обхваща интернет комуникациите.
Трето, твърденията, че разпечатките за проведени разговори с мобилен телефон имат само технически характер, са несъстоятелни. Защото данните, които те съдържат - с кого са проведени разговори - макар и да не разкриват съдържанието на самите разговори, позволяват да се направят изводи за кръга от лица, с които контактува един човек, за честотата на тези контакти и пр. Това е част от личния живот и тайната на кореспонденцията и съобщенията, чиято неприкосновеност е конституционно защитена. Безпочвени са сравненията с обикновената писмена кореспонденция. Пускайки в пощенската кутия писмото, гражданинът знае, че адресатът ще бъде видян от трети лица. И след като го прави, значи е съгласен с това. Не е така с разпечатките от телефонни разговори, които, оказва се, МВР поголовно изисква. А и в пощите за разлика от мобилните оператори не се води списък кой с кого си пише, който да позволява да бъде анализиран кръгьт, с който контактува един човек.
Всичко това се отнася и до данните за интернет трафика. Чуват се и гласове, че ако такива разпечатки и данни се ползват само с разрешение от съда при тежки престъпления, т.е. наказуеми с повече от 5 г. затвор, както повелява конституцията, ще се затрудни борбата с малката престъпност. Например при открадната чанта и мобилен телефон или при телефонен тероризъм.
Че колко от тези 330 хил. разпечатки са допринесли досега за разкриване на подобни деяния? Като всички знаем как често из РПУ-тата отпращат като досадни навлеци дръзналите да се оплачат от квартирна или улична кражба! Каква престъпност точно бори МВР с тези разпечатки досега?
Ако някой недоволства от тези конституционни норми, е свободен да предложи тяхното изменение. Но е недопустимо те да бъдат заобикаляни и даже газени чрез промушени зад гърба на обществото алинеи.
Щом МВР смята, че забраната за ползване на разпечатки без съдебна санкция пречи на аботата му, нека да го обоснове. С числа и аргументи. Да каже какъв е бил ефектьт от безконтролното ползване на тези разпечатки досега - сиреч колко престъпления са били разкрити чрез тези 330 хиляди разпечатки. И ако се окаже, че сега изведнъж спазването на простичкото конституционно изискване такива данни да се разкриватсамо с позволение на съда ще стане причина да спадне ръстът на тази разкриваемост - да предложи конституционна промяна.
Но не бива да се забравя, че голо слухтене престъпност не бори.
Стана ясно, че повече от 330 хил. разпечатки от мобилни телефони за около 40 хил. лица са ползвани от МВР без разрешение от съда.
Вече се чуха няколко дежурни "успокоения" от депутати, които минават за "специалисти" по специалните служби. Според тях нямало законова забрана за подобни посегателства. И още - не било нарушаване на тайната на кореспонденцията, ако хора от службите ползват въпросните разпечатки, тъй като от тях се разбирало само, че два телефонни номера са контактували. Било същото според тях като едно обикновено писмо, изпратено по пощата, на което всеки виждал кой е получателят.
На всичкото отгоре МВР отново поиска да има безконтролен достъп до комуникациите на гражданите в интернет. Тази порочна логика рязко трябва да се отрече! Има най-малкото три неща, с които трябва да сме наясно.
Първо, конституцията изрично забранява да се накърнява не само тайната на кореспонденцията, но забележете - "и на другите съобщения" (чл. 34).
Пак там се казва, че това може да става само при две условия: а) да има разрешение на съдебната власт; и б) това да се налага за разкриване или предотвратяване на тежко престъпление. Също в основния закон е прогласена неприкосновеността на личния живот (privacy) - чл. 32. Не само какво, а и с кого говориш по телефона или в интернет е част от конституционната защита, прогласена в тези разпоредби.
Второ, конституционната защита "и на другите съобщения" дори и при най-стеснително тълкуване обхваща интернет комуникациите.
Трето, твърденията, че разпечатките за проведени разговори с мобилен телефон имат само технически характер, са несъстоятелни. Защото данните, които те съдържат - с кого са проведени разговори - макар и да не разкриват съдържанието на самите разговори, позволяват да се направят изводи за кръга от лица, с които контактува един човек, за честотата на тези контакти и пр. Това е част от личния живот и тайната на кореспонденцията и съобщенията, чиято неприкосновеност е конституционно защитена. Безпочвени са сравненията с обикновената писмена кореспонденция. Пускайки в пощенската кутия писмото, гражданинът знае, че адресатът ще бъде видян от трети лица. И след като го прави, значи е съгласен с това. Не е така с разпечатките от телефонни разговори, които, оказва се, МВР поголовно изисква. А и в пощите за разлика от мобилните оператори не се води списък кой с кого си пише, който да позволява да бъде анализиран кръгьт, с който контактува един човек.
Всичко това се отнася и до данните за интернет трафика. Чуват се и гласове, че ако такива разпечатки и данни се ползват само с разрешение от съда при тежки престъпления, т.е. наказуеми с повече от 5 г. затвор, както повелява конституцията, ще се затрудни борбата с малката престъпност. Например при открадната чанта и мобилен телефон или при телефонен тероризъм.
Че колко от тези 330 хил. разпечатки са допринесли досега за разкриване на подобни деяния? Като всички знаем как често из РПУ-тата отпращат като досадни навлеци дръзналите да се оплачат от квартирна или улична кражба! Каква престъпност точно бори МВР с тези разпечатки досега?
Ако някой недоволства от тези конституционни норми, е свободен да предложи тяхното изменение. Но е недопустимо те да бъдат заобикаляни и даже газени чрез промушени зад гърба на обществото алинеи.
Щом МВР смята, че забраната за ползване на разпечатки без съдебна санкция пречи на аботата му, нека да го обоснове. С числа и аргументи. Да каже какъв е бил ефектьт от безконтролното ползване на тези разпечатки досега - сиреч колко престъпления са били разкрити чрез тези 330 хиляди разпечатки. И ако се окаже, че сега изведнъж спазването на простичкото конституционно изискване такива данни да се разкриватсамо с позволение на съда ще стане причина да спадне ръстът на тази разкриваемост - да предложи конституционна промяна.
Но не бива да се забравя, че голо слухтене престъпност не бори.
Добави коментар
-
Коментар от Борислав Цеков на Март 30, 2009 в 12:13am - говорил съм го на друго място. в тази статия акцентът е върху разпечатките от мобилни телефони.
-
Коментар от Валентин Давидов на Март 27, 2009 в 7:12pm - Не говорите нищо за необходимите инвестиции които трябва да направят предприятията за да изпълнят „Чл. 251. (1) За нуждите на разкриване и разследване на тежки престъпления и престъпления по глава девета "а" от Наказателния кодекс предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца данни, …” така, че медала има две страни. Защо това трябва да е задължение на доставчика на услугата. Нали ние ще платим в крайна сметка, като краен потребител. Плащаме един път на МВР заплатите, а после и на доставчика за да бъдем следени.
-
Коментар от Валентин Давидов на Март 27, 2009 в 6:23pm
- сега станаха нещата, можеш да изтриеш всичко
-
Коментар от Борислав Цеков на Март 27, 2009 в 12:49pm
- нямам идея - да не би да е с голям обем. опитай пак.
-
Коментар от Валентин Давидов на Март 27, 2009 в 9:45am
- Не мога да публикувам "Информационно общество ІІI част", извинявай изтрий го после, моля!
© 2009 Създадено от Борислав Цеков в Ning. Създай своя социална мрежа
Идентификационни табелки | Докладвай проблем | Поверителност | Условия на обслужване
Трябва да сте член на Homo Politicus, за да добавяте коментари!
Включи се в тази социална мрежа