Една голяма трагедия за едно трагично малко общество

[Христо Атанасов]

Няколко дни подред в медиите се излъчват репортажи, свързани с трагедията, която се случи в Студентски град…

За да универсализирам говоренето нека да си отговорим на няколко прости въпроса: Кога?, Кой?, Как? и Защо?

Кога? - Най-общо казано тогава, когато няма морал, нито ценности, нито взаимност. Без първото стигаме до второто, а без третото … просто не ни пука за другите. За пореден път доказахме незрелостта си, липсата на съзнание и възпитание в обществото и факта, че единствено трагедиите ни слагат фокуса върху нашите недъзи.

На кога? - отговарям и тогава, когато няма държава (говорим за тринадесети заплати! Че кой ги заслужава при девалвацията на държавната служба, пропита от безхаберно неясни функции!!! Наздраве! господа министри!). Мутрите и пазарно-рекетьорският принцип на управление ни докара до там, че местата, предвидени да живеят и да се обучават млади хора се превърнаха в Едем-а на наркопласьори, сумер-хипер-мега строителни предприемачи и “почтени бизнесмени” с ресторанти, дискотели, бардаци и локали.

Кой? - по принцип: Децата на демокрацията! Тези, които израснаха в нездрави семейства. Тези, които се обучаваха по некадърни учебни планове и постоянни промени в системата на образованието. Тези, които бяха отглеждани и възпитавани от селяно-комунисти, продукт на РАБФАК-ове и всевъзможни ПУЦ-ове, целящи създаването на селска ЕнтИлигенция. Тези, които са амебовидни индивиди без нито една гънка на мозъчната кора, откриващи същността на създаването си и оглеждащи битието си в празните спринцовки и алкохолните бутилки.

Как? - с бруталност и жестокост (които имат бъдеще). Погледнете природата … дори сред най-жестоките животни могат да се открият белези на етика и коректност. Човекът по презумция е жесток, но пък българинът бие всички световни рекорди. Да има уважение и разум от страна един млад човек към друг млад човек? Ха! Че кому е нужно? Нали един ден дъртите мутри ще трябва да имат брутални и безмилостни наследници, а мъдрите политици чинопоклонически настроени клакьори.

Защо? - за да докажем, че след криворазбраната цивилизация, никак неразбраната демокрация, проформата пазарно стопанство, пустеенето на върната земеделска земя, реституирането на паметници на културата и прочее идиотизми, причинени не от политиците ни (които не в цялост са некадърни) или някакви езотеро-конспиратори, а от самите нас ние изменихме собствената си морална, духовна, ценностна, обществена и най-вече стопанска виталност. Да постигнеш извършването на убийство от един малд човек спрямо друг млад човек във време, когато народът ти е изправен пред демографска криза е истински триумф на българския дух и манталитет!

Каква е публиучната ретроспекция? - Нищо няма да се промени оттук-нататък! НЕ мисля, че протестиращите срещу случилото се убийство, където и да са те на картата на България, могат да погледнат дълбоко в душите си и да кажат: “Ние нямаме вина!”. Така че … махлено-протестните сбирки са безсмислени! Защо? Ами защото аз не виждам субект и обект на протеста? Кой направи нещата да се случват така, че да стригнем до тук? Всички ние с общи усилия или общо бездействие!

Какви са фактите? - Един безсмислено погубен млад човешки живот. Една неизживяна пролет на бъдещо лято за едно момче, може би много по-читаво и много по-благонадеждно от палачите си. Едно семейство, което никога няма да заличи браздите от мъката и липсата. Едно общество, чиито членове си казват: “Добре …, че не се случи на мен!”.


Почивай в мир Стоян Балтов!