За министъра без портфейл, за принципите и двойните стандарти

[Аспарух Панов]

Писна ми! Писна ми от двойни стандарти и живот без правила. Най-сетне, 20 години след 1989 г. се намери едно принципно мнозинство, което да приеме лустрационен текст в правилника на парламента срещу агентите на ДС. И тогава Биг Брадър се изправи, рече и отсече: Божидар Димитров (секретен сътрудник на Първо главно управление и агент на Второ главно управление на Държавна сигурност с псевдоними Кардам, Тервел и Телериг) ще бъде министър без портфейл и ще отговаря за българите в чужбина.

Защо бе тате, попитаха кротко медиите, гражданското общество и плахата „Синя коалиция”. Защото ми е приятел, защото му вярвам и е написал над 30 книги, отговори бъдещият премиер и допълни с присъщата си добродушност – а ако това не ви харесва и не ме подкрепите, ще хвърля мандата, ще отидем пак на избори и ще ви науча вас. Всичко напомня театър на абсурда и щеше да бъде много смешно, ако не беше толкова тъжно.

Може би съм параноик, но винаги търся взаимовръзките в политиката. „Рапорт даден, рапорт приет!” каза Президентът (агент Гоце) с типичната си мила усмивка, когато пое папката с успешно изпълнения мандат за съставяне на правителството. Тази тъпа „комунистическа” шегичка в милиционерско-армейски стил може би бе само един приятелски жест на „духовна общност” с победителя в изборите, но не знам защо ми се струва, че има много по-дълбок подтекст.

И подтекстът е свързан основно с Първо главно управление на ДС. Към целия съветническо – посланически кръг на президента, изграден основно от агенти на това управление се добавя още един ценен кадър, който ще отговаря точно за българите в чужбина. Случайно ли е това или е договорено между двамата държавни мъже? Случайно ли е, че двама от най-авторитетните и важни за демокрацията председатели на Агенцията за българите в чужбина след 1989 г. се оказаха също агенти на ДС. Става дума за Вера Мутафчиева, Бог да я прости и за Георги Данаилов.

Едва ли някой се интересува от моето лично мнение, но аз не харесвам Божидар Димитров. И определено не съм сам. Може би, защото ненавиждам ДС и не смятам нейните бивши агенти за национални герои. За разлика от неговия рабодател обаче, аз не харесвам и неговите възгледи. Отвращава ме примитивният му антиевропейски национализъм. Не знам как ще го възприемат българите в чужбина, но хора като него ме карат да се чувставам чужденец в собствената си държава. Колкото до двойните стандарти, си спомням една чуждоземска поговорка, която на български звучи горе-долу така: „Ако един път препикаеш принципите си, всеки ден ще ги препикаваш!”

[Димитър Димитров]

Разни хора, разни идеали. Не може да има колективна вина и отговорност, но все пак между хората служили на Тато като агенти има нещо общо. Има нещо общо и между тези лазили по йерархията на службите или партията. Това не са случайни хора, а интелигентни и амбициозни изроди и голяма част от тях са били готови на всичко за да успеят.Много от тях са били нечистоплътни подли душички, които са имали доста време да натрупат стаж в играта още в онези времена. Такива има и сега във всички партии.
Интриги, доноси, задкулисни машинации... Държавата беше курумпирана още тогава и корупцията растеше. Социализма се разлагаше и щеше да си отиде и без надпревара във въоръжаването и студена война. Точно еманацията на това загниване отрови годините на прехода превръщайки ги битка за кокала без правила и морални задръжки.
Елита като цяло бе корумпиран и некачествен и нямаше откъде да се вземе друг.
Историята с ченгетата е мастиления облак на октопода.Истинската лустрация ще направи времето и смяната на поколенията, хората започнали честно своя бизнес, които искат да има правила.Срещу това нито Божидар Димитров, нито агент Гоце, нито Бойко Борисов могат да направят нещо.

[Валентин Давидов]

Аз също не го харесвам. Не го познавам, но човек, който захвърля своите, където явно номерата му не минават и тича при победителите ми е съмнителен/нечистоплътен.
Жалко за г-н Борисов. За рапера как и да е, но за г-н Димитров ми идва малко много.