Социална мрежа за политика
Прозрачност на бюджета на МВР и специалните служби
Бюджет за 2009 г. от 7.1 милиарда долара, с които се обезпечава дейността на 31 340 служители. С 1129 души повече от настоящата година, в това число 280 специални агенти, 271 анализатори и 578 души помощен състав. За подслушване и проследяване – електронно и физическо - са предвидени 88.5 милиона долара и допълнителни 145 щатни бройки... Това предвижда бюджетът на ФБР в САЩ за 2009 г.
Не, не разкривам някаква сензационна държавна тайна, добита в кулоарите на Вашингтон. Нито пък разгласявам данните на някоя „къртица” край бреговете на Потомак. Тази информация, в още по-обстоен вид, при това гарнирана с анализ, обосновки, приоритети и още конкретни числа, може да се прочете от всеки. Достъпна е и чрез Интернет. Защото в едно демократично общество данъкоплатците имат право да знаят за какво държавата, с нейните органи и институции, ползва техните пари. В името на каква политика, за какви цели и най-вече с каква ефективност. С още по-голямо основание това важи за службите за сигурност, чиято дейност засяга двете най-чувствителни за едно общество сфери – националната сигурност и гражданските права и свободи. И поради това бюджетите на много от западните служби можете да прегледате докато си стоите пред компютъра у дома.
Не и на българските служби обаче! Какво харчат и каква е кадровата им численост все още е въпрос, обвеян в секретност, за който люде с пагони и без пагони се надпреварват да внушават, че едва ли не засяга националната сигурност!? Защото у нас все още има твърде много хора, които мислят за дейността на специалните служби с понятийния апарат на Дзерджински. И по кремълски вярват, че вътрешното ведомство е забранена зона за гражданския контрол. Похвално е, че председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов оповести бюджета на МВР за подслушване. И поиска отчет какви резултати са постигнати с тези милиони. Добре е също, че министър Миков обяви най-сетне числеността на служителите на МВР – 63 хил. Но всичко това трябва да стане рутинна практика.
Крайно време е да си дадем ясна сметка, че разбирането за МВР и специалните служби, като „държава в държавата”, със секретен бюджет, който се разходва тайно и се отчита още по-тайно е зловредна инерция от тоталитарното минало. Инерция, която трябва да ликвидираме, ако искаме да градим държава, основана на модерни демократични принципи, а не на болшевишко-ориенталско самодържавие!
Принцип в страните от ЕС и НАТО е, че службите за сигурност трябва да бъдат обект на системен парламентарен контрол. Този контрол, разбира се, не е насочен към оперативните детайли на тяхната дейност, операции и разследвания. Но обхваща приоритетите и ефективността на службите. Наличието на такъв контрол е най-солидната гаранция срещу израждането на тези структури от пазител на общественото спокойствие в репресивно оръдие на силните на деня.
Гласуването на бюджета пък е най-важният елемент от този контрол. Но парламентът не поставя просто печата си върху съчинения в МВР бюджет на ведомството, както са свикнали някои у нас. В нормалните държави законодателната власт изисква от службите анализи и убедителна обосновка какви актуални заплахи има за правата на гражданите и за обществения ред; как ще бъдат предотвратени тези заплахи и каква кадрова и финансова обезпеченост е нужна за тази цел. На тази основа се преценява какви бюджетни средства са необходими и в какви конкретни направления трябва да бъдат насочени. И всичко това е достъпно за обществото.
С още по-голяма сила това трябва да е валидно за България. Първо, защото сме парламентарна република и няма сфера на изпълнителната власт, която може да бъде недосегаема за парламентарния контрол. И, второ, защото българското МВР и службите за сигурност, независимо от сериозния напредък, все още не са извървели целия път на реформи и демократизация.
Днес, поне според мен, предизвикателството пред истинските професионалисти в системата за сигурност е да изкоренят окончателно практиката МВР да бъде „играч” на полето на бизнеса и на политиката. Да преустановят ползването на службите за разчистване на икономически и партийни сметки. И да ги превърнат в реален гарант за сигурността и правата на хората и държавата.
Затова и бюджетът на МВР и службите за сигурност трябва да стане като този на ФБР – прозрачен за парламента и обществото.
Не, не разкривам някаква сензационна държавна тайна, добита в кулоарите на Вашингтон. Нито пък разгласявам данните на някоя „къртица” край бреговете на Потомак. Тази информация, в още по-обстоен вид, при това гарнирана с анализ, обосновки, приоритети и още конкретни числа, може да се прочете от всеки. Достъпна е и чрез Интернет. Защото в едно демократично общество данъкоплатците имат право да знаят за какво държавата, с нейните органи и институции, ползва техните пари. В името на каква политика, за какви цели и най-вече с каква ефективност. С още по-голямо основание това важи за службите за сигурност, чиято дейност засяга двете най-чувствителни за едно общество сфери – националната сигурност и гражданските права и свободи. И поради това бюджетите на много от западните служби можете да прегледате докато си стоите пред компютъра у дома.
Не и на българските служби обаче! Какво харчат и каква е кадровата им численост все още е въпрос, обвеян в секретност, за който люде с пагони и без пагони се надпреварват да внушават, че едва ли не засяга националната сигурност!? Защото у нас все още има твърде много хора, които мислят за дейността на специалните служби с понятийния апарат на Дзерджински. И по кремълски вярват, че вътрешното ведомство е забранена зона за гражданския контрол. Похвално е, че председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов оповести бюджета на МВР за подслушване. И поиска отчет какви резултати са постигнати с тези милиони. Добре е също, че министър Миков обяви най-сетне числеността на служителите на МВР – 63 хил. Но всичко това трябва да стане рутинна практика.
Крайно време е да си дадем ясна сметка, че разбирането за МВР и специалните служби, като „държава в държавата”, със секретен бюджет, който се разходва тайно и се отчита още по-тайно е зловредна инерция от тоталитарното минало. Инерция, която трябва да ликвидираме, ако искаме да градим държава, основана на модерни демократични принципи, а не на болшевишко-ориенталско самодържавие!
Принцип в страните от ЕС и НАТО е, че службите за сигурност трябва да бъдат обект на системен парламентарен контрол. Този контрол, разбира се, не е насочен към оперативните детайли на тяхната дейност, операции и разследвания. Но обхваща приоритетите и ефективността на службите. Наличието на такъв контрол е най-солидната гаранция срещу израждането на тези структури от пазител на общественото спокойствие в репресивно оръдие на силните на деня.
Гласуването на бюджета пък е най-важният елемент от този контрол. Но парламентът не поставя просто печата си върху съчинения в МВР бюджет на ведомството, както са свикнали някои у нас. В нормалните държави законодателната власт изисква от службите анализи и убедителна обосновка какви актуални заплахи има за правата на гражданите и за обществения ред; как ще бъдат предотвратени тези заплахи и каква кадрова и финансова обезпеченост е нужна за тази цел. На тази основа се преценява какви бюджетни средства са необходими и в какви конкретни направления трябва да бъдат насочени. И всичко това е достъпно за обществото.
С още по-голяма сила това трябва да е валидно за България. Първо, защото сме парламентарна република и няма сфера на изпълнителната власт, която може да бъде недосегаема за парламентарния контрол. И, второ, защото българското МВР и службите за сигурност, независимо от сериозния напредък, все още не са извървели целия път на реформи и демократизация.
Днес, поне според мен, предизвикателството пред истинските професионалисти в системата за сигурност е да изкоренят окончателно практиката МВР да бъде „играч” на полето на бизнеса и на политиката. Да преустановят ползването на службите за разчистване на икономически и партийни сметки. И да ги превърнат в реален гарант за сигурността и правата на хората и държавата.
Затова и бюджетът на МВР и службите за сигурност трябва да стане като този на ФБР – прозрачен за парламента и обществото.
© 2009 Създадено от Борислав Цеков в Ning. Създай своя социална мрежа
Идентификационни табелки | Докладвай проблем | Поверителност | Условия на обслужване
